Ирен Петрова

Ирен Петрова

Ирен Петрова е българска поетеса и писателка. Завършила е СУ „Св. Климент Охридски“ със специалности „Онлайн журналистика и медии“, „Социална педагогика“ и „Авторски театър“. Като част от трупата на университета участва в няколко международни театрални фестивала – в Тунис, Мароко, Иран и Русия.

Пълна биография >

През 2017 г. печели специално отличие за публицистика от фондация „Васа Ганчева“ за сериозното ѝ отношение към проблемите на културата и театралната критика, художествената проза и поезията. Автор е на книгите „Процеп към Париж“, „Скъпа Лилит“, „Credendo vides“ и „Жените след Ева“. Нейни стихотворения са превеждани на английски, френски, италиански, гръцки и турски език.

ГЛАСЪТ НА АВТОРА

Класическата музика в езика.

Поезията ми започна да се ражда спонтанно и без да я търся. Напротив, тя ме потърси и продължава да го прави, като че ли е жив организъм, който сам иска да се изрази чрез мен. Често ме намира в кухнята, докато готвя, или под душа, или на улицата. И се налага да є се подчиня, да оставя всичко, което правя, за да пиша, иначе ме напуска. Уча се на послушание чрез нея.
Расте с всяко ново стихотворение. Оставям го да отлежи и ако все още има дълбоки, плътни нишки и вкус на вечност, значи е добро и заслужава да посрещна читатели с него. Умира, когато не понесе оценката на времето.

Както Бродски казва: „Докато държавата си позволява да се намесва в литературните работи, литературата има право да се намесва в държавните“. Бих казала дори, че е задължение на поетите да се месят в политиката. Винаги са ме тревожели несправедливостта и беззаконието, които неминуемо намират място в поезията ми, уви.

Техният смисъл.

В общото информационно поле. Който може – го чете.

Каин, къде е брат ти Авел
все още ли играете на криеница
на полето
аз помня като малък го оставяше
да се прибира сам
и винаги изяждаше голямото
парче от питата
Каин, къде е брат ти Авел
аз чух, че някой е видял
полегнал мъж,
а после писъкът на кукумявка
обявил смъртта
Каин, чия е тази кръв по ризата ти,
къде зарови костите на брат си,
не знаеш ли,
не можеш да убиеш, без да се изцапаш
гласът на братовата кръв
крещи към Бога от земята,
извършил първото убийство
и дал идеята
на множество последователи
ще имаш ли смелост сега да погледнеш
с чисти очи към небето

тя пристъпва под светлия воал на луната
за да бележи с кървав отпечатък времето

прилича на сърна, която е пила от свещен извор
с леките стъпки, не издаващи никакъв звук
прилича на статуя с мраморна кожа, когато седи
и наблюдава хода на събитията

прилича на кристал, когато се оглежда в луната
за да види отражението на своята сянка
прилича на свещ, която никога не е горяла
тук е, за да отключи вратите и да пусне смъртта
да поиска онова, за което майка ѝ не е призвана
със свежата плът на дете и инат настоява за своето

тя пристига, облечена в лунна светлина
във великия час, в който се сбъдва написаното
тук е, за да изрече думите, които сам Бог пожела
и с чужда кръв да се подпише: искам главата на Йоан

дайте ѝ я

„Никой гражданин не трябва да е толкова богат, че да може да купи друг; никой не трябва да е толкова беден, че да е принуден да се продава“.
Ж. Ж. Русо

но когато гладът запълва стомаха
а тялото боли от студ
когато една монета тежи повече
от уморената ръка на просяка
а краката са се вкоренили
в отреденото кътче земя на тротоара
не вярваш на думите
а словото е нужно
колкото да си поискаш хляб или огънче
преди някой друг изхвърлен от живота
да реши да ти го вземе
защото има данък и то висок
за да просиш на централните места
като църквата „Св. Неделя“
защо обаче никой не седи пред парламента
или президентството

думите са послушни кученца
в добре подбрания речник на философи
политици и оратори
но не служат на народа – той иска действия
и сам той трябва да ги предприеме –
да се отскубне от каишката
но същият народ лишен от словото
е само маса от плът и от гняв
не знаеща как и какво да поиска
в това е капанът – прост и убог
той вярва на всичко или на нищо
(а в случая това е равнозначно)
роб си когато си беден
роб си когато си неук
роб си когато се продаваш
и в този порочен кръг на вечното робство
не можеш да намериш изхода
освен в послушанието или в смъртта

управляващият знае:
всички политически убеждения
отстъпват пред глада

плъзна се мракът сред пейзажа
и луната се издигна гордо като кралица
запалете огъня
време е да изгорим старите вярвания
да излекуваме травмите
вината, носена с векове
все още лежи в утробата
кой ще я излекува
запалете огъня
да освети мрака на женското бреме
да разкажат пламъците
колко плът през времето е изгорена
и да зейнат раните, издълбани от мъжки ръце
запалете огъня
нека стъпим боси в жаравата
да целунем земята, по която вървим
кървейки за чужда кауза

развържи бинтовете си
ако искаш да пишеш поезия
позволи си да кървиш
изгони децата навън
забрави за фурната
поне днес не мисли за битови сметки
остави боклука пред входната врата
затвори котарака в банята
изключи телефона
забрави деня от седмицата, месеца, годината
заключи се в стаята
и бръкни дълбоко, дълбоко, дълбоко
боли, но там е
всичко, което хартията вика
всичко, заради което си тук
ако не можеш да се пожертваш
да разчоплиш язвите на света
поезията не е за теб

Поезията е:

Класическата музика в езика.

СВЪРЗАНИ АВТОРИ

Ирен
Петрова
Към началото