бях на парчета когато ти дойде
и започна да ме събираш
парче по парче по парче по парче

бях пъзел чиито части
не си пасваха
докато не дойде ти

и не ме размести
и не ме намести
с пукот

сега ще ти призная
никога преди това
не са ме обичали

или поне не така
че да съумея
да го почувствам

да не чувстваш
нечия обич е
по-страшно от това
тя да не съществува

излежавал съм тая присъда
по взаимно съгласие
рязал съм си мислено вените

прегризвал съм кабела на търпението си
не съм ял и съм бдял и съм се смял
а въпросната любов е чупела костите ми

когато ти дойде бях на прага
и сега не е като тогава и слава
слава на всевишния който ми дава

шанса да напиша тези строфи
да лазя в краката им
да съм чист
като детската радост
на нероденото си дете

и ако това дете все пак
реши да се роди и порасне
и аз съм жив
да го гледам
как расте
и покрай него да остарявам

да го усещам
това дете
как зрее
като праскова
как избуява
как ухае на дива малина

как е цялото в пясък
и тича от мое име
на брега на морето
в което отраснах

как идва при мене
как го гушкам навреме
сега а не после или утре
няма друг вечен живот
освен този който описах

стига да ни е писано
искам го с теб любима…