Valeri Valeriev
Valeri Valeriev was born on May 10, 1984. He graduated in law from St. Kliment Ohridski University, Sofia, and works as a lawyer. Since 2021, he has been a doctoral fellow at the Institute for State and Law – Bulgarian Academy of Sciences. Valeri Valeriyev has published poems and short stories in “Literaturen vestnik“, “Sovremennik“, “TEXTIL“, “NO POEZIYA“, and other periodicals.
Full bio >
In 2004, he won an award in a student poetry competition named after Nikola Vaptsarov. In 2006, he won a short story competition on the subject of “Ecstasy“, organized by Altera magazine.
He is the author of the poetry collections “Facts“ (Literary Newspaper Publishing House, 2015 – nominated for the Ivan Nikolov National Poetry Award), “Theft Has Become More Common“ (Versus Publishing House, 2018), “Zasechka“ (published by Versus, 2020 – nominated for the Ivan Nikolov National Poetry Award; awarded an honorary diploma for participation in the Ivan Peychev National Poetry Competition) and “The Seat Is Free“ (published by Versus, 2024 – nominated for the Ivan Nikolov National Poetry Award).
THE AUTHOR’S VOICE
Поезията е:
скален къс (говорещ камък), който сам се търкаля по планинския склон и пада в блатото.
Какъв е животът на твоята поезия (как се ражда, как порасва, как съзрява, как умира)?
Гравитационно, тектонично, петрологично, надявам все по-безусилно и нежелателно, приглушено-вокално.
Изкуството свързано ли е с политиката и проблемите на нашето време? Кои проблеми те гнетят?
Проблемите са сериозни. Огромният камък ни затиска. Все още не мога да преживея залеза на Старото царство: кой построи Хеопсовата пирамида, защо я оставиха да стърчи и защо сега се опитват да я съборят? Разтърсен от краха на Шестата династия, преди време написах следното стихотворение:
как да ви убедя, че страдам?
ако е всеобщ, сигурно е нещо повече от проблем
ако е често срещан, вероятно не е сериозен проблем
ако е само и единствено мой, едва ли е голям проблем
ако е голям проблем, едва ли е най-големият проблем
ако е среден по-големина, сигурно е обичаен проблем
ако е малък, защо изобщо говорим за проблем
Какво искаш да остане след думите?
Камъни по мяра на дланите, от които дано поне един по-жежък, за да ни топли, след като нашето слънце угасне.
Къде отиват ненаписаните истории?
Обратно на върха на планината.
wrong place the wrong time
a bite? most certainly, there is evidence of a bite… symptoms? let’s assume there are symptoms… But it’s impossible for the spider you describe to attack you here, the paramedic vows. I’m not saying there aren’t any aggressive spiders and insects in the village, but a spider of this species, and of this size, with these colours, and even less so with such shiny eyes… I doubt it, or rather, I’m sure of it. I have over ten years of experience with such cases… The fainting spells are caused by something else… It would take a miracle… These spiders do not occur so far north, so high in the mountains, at this time of year… I’ll bet anything you say – my diploma, my certificates (I’ve obtained hundreds of certificates), my life, if necessary, I’ll bet – the paramedic crosses himself, feverishly – I’m not hiding anything… Well, your wife isn’t worried – your wife denies it – I’m not suggesting anything, just pointing out… let’s not take offense… you’d better lie down… try to get some sleep… there’s no harm in a shot… under certain conditions, any shot can be administered, if you follow what I mean… He sensed an opportunity – you are a young man… yes, like a hunting dog… you look strong, even if there is a toxin in your body, you will overcome it…
but I shouldn’t have sworn on my life, it’s a sin, it’s not good – the paramedic sinks into his chair, wraps himself in his white coat – that sort of thing could have lightning strike me, I could be burnt to ashes, be eaten alive
Translated by Elitsa Chotrova
КОРАБОКРУШЕНИЕ
Брегове не откриват очите ни.
Само котви.
Ще ни свършат ръцете кибритени
и как ще се топлим?
Ще ни хлътнат очите бенгалски
и как ще светим?
Под вълните ни няма атласи,
нито съвети.
Щом простят и мидите в двора ни,
ще се спъна ли?
Щом изплюе морето кораби,
има потънали.
Щом преглътне морето рибари,
плиткото диша.
Ще се върнем назад към вярата,
за да пишем
пак с мастилото си солено,
пак за чайките.
И иззад хоризонта през мене
ще мине майка ми.
* * * ти по-добре смееше
ти по-добре смееше
по-добре се смееше
по-добре жилеше кожата
и оставяше най-честните червенини
ти пееше тази песен по-добре
ти по-добре будуваше вечер със звездите
по-добре се срамуваше
и наостряше косите си по-добре
когато ни приближаваше опасност
твоят белег беше по-добър
и по-добре се сбогуваше с морето
докато ние плачехме в пясъчните му бедра
ти по-добре знаеше фотев
буква по буква
бургас по бургас
по-добре възнамеряваше
ти по-добре бдеше
любов тъничка като рибена кост
по-добре че те няма сега да не видиш
как без тебе живеем
* * * знаеш ли Силвия
знаеш ли Силвия
трябваше да извадиш главата си от фурната
всяка велика идея
всяко море
мастилото амбициите и
белезите от изгаряне от прохождане
от допира на човека до човека
обречени да изчезнат
да утихнат
ме карат спокойно да разперя ръце
ме правят пчела
която ще опита от тези проклети смокини
скъпа Силвия
как напразно замени дъха си
каквото и да казват хората
сърцето винаги издържа
МОЯТ ГЛАД
Каквото изживееш е могло
да бъде някога и по-голямо.
Събуждаш се в едно добро легло,
но ти не си добър.
Поне не само.
Така че ставаш. Някак си по-лош,
отколкото си спомняш, че си легнал.
За теб е малка вече всяка нощ,
но и не знаеш как да я избегнеш.
Денят настава още в огледалото,
когато видиш как си се отчаял.
Когато искаш да обхванеш цялото,
ти винаги обхващаш само края.
Аз знам, че ще излезеш от дома си
едва, като от бебешко корито,
ще срещнеш онова, което търсиш
и ще усетиш чувството на ситост.
Това е кратка притча.
После глад
за нещо по-голямо този път.
Но ти не си добър и затова
нараства в теб единствено гладът.
КОРАБОКРУШЕНЕЦ
Косите ѝ – мълнии.
Очите ѝ – бурен океан.
Устните ѝ – тихи брегове.
книгите, които имаме да си връщаме
чашите от кафе в мивката
плановете за предстоящите ни следобеди
посещенията при венеролога
албумите, в които съм те лепил
страниците, между които съм те хербаризирал
и тъканите, в които съм те живял
потиснатите желания
дългите мълчания
и въздишките от досада
моята вина в тебе
и любовта ти към мене
и всички останали неща
нещата, които ни свързаха
и същите, които ни разделиха.
ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ
Момченце с черна косичка – оперение на врана,
подстригано на паничка, захлупена да съхне;
с очи, живи като споделена любов;
с къси панталонки и тениска – рисунка на дете от дете;
с кроксове на крачетата…
Момченце в инвалидна количка.
Напряга се в нея, набира се, ще скочи.
Очите му стават по-големи от това, което виждат,
до степен вече да не е само азиатче,
а да бъде универсалното Дете на Света.
Аз съм Детето на Света.
Преживява разиграните интерактивни сцени:
конници атакуват врага,
флотилията разгромява неприятеля в открити води…
Великата битка при река Салсу,
в която древната държава Когурьо разбива Суйската династия,
или тази през Корейската война,
когато Северът е сразен с десант на амфибии край Инчон.
Битки, с които нацията се гордее.
Нацията е дете в инвалидна количка.
Ето, майка му го взима на ръце, за да види по-отблизо баталните сцени.
(Боже, колко майка има на тоя свят, Боже!)
А аз се оттеглям в музейната ниша, където е изложен Страдащият човек.
Аз съм Страдащият човек сега.
На тази позиция хората се сменят,
така ми казаха на гише „Информация“,
когато се учудих на празния постамент
и табелката със заглавието на липсващия сюжет.
И ето, сега е мой ред да страдам.
Дете, което се гордее, но не може да ходи.
Няма паралич, ампутация или смърт.
Просто мъртви крачета в кроксове –
сини, ненужни, някак нелепи.
Тази история открих в Музея на Историите.
В непосилния Музей на Настоящото.
* * * Граната от любов
Граната от любов
Къс от сърцето на истината
Грижа на Старата
Сладкото на киселото
Червеното от цветовете на бялото
Макет на Сътворението
Вселена от семки и детски спомени
Това, което липсва на насъщния и буцата
Черешката на тортата
Е селският домат.
The place for releasing alligators in the river
is not marked with a sign, but everyone knows it; there are tire tracks, something like a dirt road; when the locals want to play a joke on someone, they send them to swim in the whirlpool – the ranger laughs for quite a while – en masse, yes… years ago it was the thing to do, it’s still the thing to do, they encouraged it, sometimes covertly, sometimes openly… you could say that those in charge turn a blind eye; no one wants such a reptile in their pants… – more laughter – it starts with a great desire, great enthusiasm, and overestimating the abilities, both on the part of the owners and on the part of the authorities… and then comes the realization and even underestimation of the problem, both on the part of the owners and on the part of the authorities… but we have found some kind of a local solution; there seems to be no other solution… here, here now, if you strain your ears – it quietens down, its ears seem to lengthen – you could hear a splash in the water (this is typical, by the way), and then, listen!… the engine revs up…
Translated by Elitsa Chotrova
another hasty condemnation
Of course, I will honour him and attend the celebrations; of course, I will bless the corporate event; I am grateful – the priest stood up, a sign that the meeting was over – if he hadn’t built a sawmill by the temple, if he hadn’t started digging there for a hotel, for a gas station… without that we would have been lost… now this deafening noise, these vibrations, these tremors under our feet – they swallow everything, singing, prayers, sermons, chatter; People can’t hear a word, they can’t even hear their inner voices. “Father,” they say, “it’s as if our hearts have been torn out, as if we’re stupefied…” That’s exactly what I have been trying to achieve for quite some time… “Silence your thoughts,” I told them… Some thoughts they are, if you knew, if you could only imagine…
Translated by Elitsa Chotrova
beyond the differences between good and evil
I’m worried about my fifth-floor neighbour, I see him up the stairs too often
I avoid using the elevator; I keep running across a young man, I think he’s a tenant and lives above me… He must be a student of Eastern philosophy, every time we are alone in the cabin, he leans towards my ear, whispers, asks me some riddle about the lonely tree in the forest that will be cut down, will fall, will scream and there will be no one to hear it
I ask him if he’s not afraid he’d give himself a heart attack from excessive physical exertion
I’m more afraid of growing old among you people
but that’s wrong, he should have said growing even older
Translated by Elitsa Chotrova
with faces darkened from working outdoors
they were clad in bits of various work uniforms and protective gear, hugging bags full of pliers and screwdrivers… maybe they were specialists, maybe they really knew… whatever one said, the other one agreed, supporting him wholeheartedly
burning is not bad .. it’ll purge the forest, purge it of rotten trees… here – he pointed to his feet – I’m barefoot, I’m on the bus barefoot… I can walk on coals
in fact, they were both barefoot, bearded, with shining eyes, their voices thin, insubstantial, elevated
Translated by Elitsa Chotrova
year one of the new era
we woke up at eleven
Now what — still the same — should we do something? Are we just going to stand here? We should probably go somewhere, call someone… I’ll check, maybe there’s something written, maybe there are posters up… I’ll go to the town hall – he reflected – I’ll try to call the town hall, they must know what the instructions are… What day is it today?… that a workday?… we probably must identify ourselves if there are any deadlines… I suppose we must submit some kind of paper, but maybe they haven’t prepared a template yet… – looks for a pen, two just in case – or maybe they’ve already printed the forms, but there are no instructions on how to fill them out… I know you don’t want to deal with it, but we can’t stay like this all day, let’s at least look for this paper, ask around…
we better stay home, there’s no need to draw extra attention – I must reply to her, so we don’t end up in a sticky situation, let’s not get distracted – but I’ll go up to the flag… if anyone asks, I’m on the roof, I want to take a look
if you can still see
if you can still tell anything apart
Translated by Elitsa Chotrova
tracing your ancestry
one day you will pour the three-legged dog lolling its tongue in front of the hardware store some fresh water; two men will run down the sidewalk, knives out, you will trip neither then you will buy something really expensive and useless from the bookstore, like a gold chalk or a silver pencil, to mail that crumpled postcard with the corals and sharks (“don’t give in to sadness, keep your fin above water!”), it’s been in your pocket for months with two or three words scribbled on the back, now you will sign it with your real name, the one the dog whispered when you bent over to pet it, to let it kiss you.
Translated by Elitsa Chotrova
a four-day work week
time off, time for yourself, indulging in your love of art
unlike air and lungs,
unlike light and heart
unlike water and eyes
he’s a good master – anyone who’d served him for years would tell me –
he’s very nice, he wouldn’t want you every single day
Translated by Elitsa Chotrova
karakondzhul
donning a wig, a toga (only a toga), he tried to sneak in without a cover; they tapped him with his own mallet; I found him waiting for an ambulance, lying in the snowdrift, his red nose poking at the stars, trying to stop the bleeding, crying with indignation, muttering
where is the world headed, colleague… They openly mock us, beat us, no longer respect us, the judges and lawyers.
Translated by Elitsa Chotrova
how citizen X answered the crazy tramp who threw a brick at him
withdrawal of the apology
too long had that hand stood outstretched, wooden, dry, palm up
how is that possible, people would ponder, knowing full well that the holidays were approaching, that we needed this fire, that we relied on this warmth
cruel, indecent, but possible
here, the end
the bells ring in reverse
Translated by Elitsa Chotrova
What is poetry?
A piece of rock (a speaking rock) that rolls down the mountainside on its own and falls into the swamp.
RELATED AUTHORS
Valeriev