Alexander Hristov
Full bio >
He has won numerous poetry awards in various national competitions, including the first prizes in ‘Ot zanik-slanche ozaren, aleyat morski shirini…’ (2020), ‘Dobromir Tonev’ (2019), ‘Purple Pen’ (2019), ‘Bojan Penev’ (2018); he was also awarded the ‘Hristo Fotev’ award (2018), as well as the 2nd place awarded in’The Sea’ competition (2023), etc. He has been acclaimed for both his fictional and non-fictional works. Texts of his have been published in numerous periodicals and electronic publications, as well as in anthologies, almanacs, and collections. Poems of his have been translated into English, Spanish, and German. He is the author of four books of poetry: ‘’Roadside Abode’’ (‘Kraypatna obityel’), 2017, ‘’To the First Shade’’ (‘Do Parvata Syanka’), 2021, ‘’If Place were Time’ (‘Ako Myastoto e Vreme’), 2022, and ‘NO’’ (‘Ne’), 2024. This publication includes two poems from each of the books.ГЛАСЪТ НА АВТОРА
Поезията е:
Представа за коренова система, която издържа и там, където нищо уж няма как да вирее; неспирно връщане на дървото към живот, след като е отсечено и изгорено; просека през непроницаем сумрак; наситен извлек от сърцевината; напрегнат диалог в подножието на идеала; планински масив, който няма обзиране, който предоставя много възможности за изкачване, който има толкова лица – макар и малко върхове – че всеки може да го нарича всякак, докато го открива за себе си, но всъщност самият път назовава всичко, което е от значение; откриване на пулса дори и в натрошен до прах вулканичен камък; лава, която да не замира, ако и да е утихнала докрай; утихвания, които не отлитат от гнездото на листа; птица, която сама си създава крила, дърво, небе; небе от корени и корени от небе.
Какъв е животът на твоята поезия (как се ражда, как порасва, как съзрява, как умира)?
Ражда се, пораства, съзрява и умира като вълна. Понякога е тиха и невидима, понякога – буйна и непрозирна. Неведнъж е побелявала от сол, неведнъж се е изгубвала под пяната, но сама се пресява капка по капка, колкото и да е вода от водата. Така остава независима.
Изкуството свързано ли е с политиката и проблемите на нашето време? Кои проблеми те гнетят?
Свързани са, доколкото могат да бъдат свързани и двама души с всичките им различия. Отношенията варират от близост до непознатост, но както знаем, всичко живее тук, сега, едновременно. Многообразието при изразите на въпросните отношения вече подлежи на анализ.
А ако може да се обобщи, гнетят ме ситуациите и случаите, при които не се зачита (или се изопачава, или се манипулира… или се стъпква, или се унищожава) другия.
Какво искаш да остане след думите?
Искам да остане представа за възможно съществуване на човечността. Прекалено много искам, но няма и значение какво поетът иска да остане, доколкото е извън неговия контрол. Важното е какво прави с думите и с делата си за всичко след тях.
Къде отиват ненаписаните истории?
Понякога ненаписаните истории остават в свои води. Понякога се трансформират в стихия. Понякога изглеждат безследно потънали, но все пак нищо никога не се губи.
The only room
To be
grass that prefers
to be mowed,
a star that may
not be discovered –
to disintegrate
into thousands, thousands of sparks,
as it fades, to burn
as it disappears –
faster than a butterfly in the flame,
than foam
at high tide, at low tide –
to have them gather me – drop by drop;
to have them ask
when I am gone, when I return
home – into the chasm, beneath the waves;
there, with the ashes,
to await the surprise
of the storm,
the captain’s visit
of terror;
if you can get used to dying,
and to coming to life, and to the constant renovation
of the only room,
if whatever stories you tell yourself,
you are always within,
always you, always both a shelter and a time,
if the moment is a place that
everything holds
and behind everything leaves.
Flight
I follow the bird
that flies
until it trembles,
until it weakens.
I follow the light
that crosses
the horizon
to hide
in the rain.
I follow the drop
that waits
in the cloud,
until it turns silver,
until it falls,
to follow
the bird
that sinks
into the light,
to fade with it,
and fly again,
and fly again.
A drop
Let the drop catch me
in the downpour, hold me,
shrink me, let it turn yellow
like a flame
through mowed grass,
let the strip wind pendulum
swing me,
let it speak me
and when it breaks the nets
of untimely fall,
let me understand
why it rains again
where we don’t know
that we have always been,
will always be:
here, right here –
in the unattainable.
A guest
You don’t need to
learn all there is to know
about a person
to let them
weave the alleys
into towns,
the towns into a ball
of what is gone.
When
you meet them on the road
and they beg
to spend the night
inside your thoughts,
let them
forget, hold
the secrets, the memory
of their lost home.
And if later
they break the thread
of experience
and invite you in, and you accept
to visit them,
go in—
you are free
to know them.
Required biography
I shift pawns
of memories
across the board.
Lines
and interludes,
moves
and scenes;
white spaces
and words
in repetition.
I ‘line them up –
they build me up.
***
Let them sing
of us being smoke in the smoke,
let the arsonist incinerate
every theater, every circus,
while repeating:
a trained lion alone
jumps through the hoop,
a weak actor alone
has a permanent role,
a puppet alone
wants to become a puppeteer.
Let them wonder
who we are, where we come from,
until they understand
that the eternal melody
is in a constant state of flux,
that the verse lives
like a mask,
while you wear it, then it falls
on the stage, disappears
behind the scenes,
as if it were the shadow
of an acrobat, a ballerina
from a music box, an echo
in an empty arena.
Be it a little, be it all:
But no one
has ever sung
the universe whole.
***
We bunched up
like butterflies,
all of us—fleeting,
irreplaceable,
incomprehensible
even to ourselves.
We spun around
day after day –
as if tied
to a huge spinning wheel –
with countless,
unbreakable, unnecessary
flames
to kill, walls
to break, nets
to tear.
We heard – they explain
inconveniences,
disagreements, reasons
for nerves
and wounds, but we don’t know
how much the fires
will consume,
since the pin
can pierce a man,
since one’s deeds
will in the end
can only be read
by the dust that remains.
Light on loan
Could anyone possibly know
how many words truth has:
the candle that illuminates
and never asks
whose hands hold it.
Поезията е:
“Представа за коренова система, която издържа и там, където нищо уж няма как да вирее; неспирно връщане на дървото към живот, след като е отсечено и изгорено; просека през непроницаем сумрак; наситен извлек от сърцевината; напрегнат диалог в подножието на идеала; планински масив, който няма обзиране, който предоставя много възможности за изкачване, който има толкова лица – макар и малко върхове – че всеки може да го нарича всякак, докато го открива за себе си, но всъщност самият път назовава всичко, което е от значение; откриване на пулса дори и в натрошен до прах вулканичен камък; лава, която да не замира, ако и да е утихнала докрай; утихвания, които не отлитат от гнездото на листа; птица, която сама си създава крила, дърво, небе; небе от корени и корени от небе.”
