Teodora Toteva
Teodora Toteva, born in 1992, is a journalist, screenwriter and poet. She has worked for various national media outlets and is a writer on programmes like Big Brother and The Last One Wins.
Full bio >
Toteva has three poetry collections: Goli Stihovopreniya (Naked poems, Ciela), Predi Tishinata (Before Silence, Scribens) and Santimetar ot chudo (A centimetre of miracle, Janet 45).
She is the holder of prestigious literary prizes. She has been translated into English, Italian, Arabic, Spanish, Serbian.
THE AUTHOR’S VOICE
Поезията е:
Поезията е фината нишка. Махалото на живота. Оръжието на езика. Тя помага на човека да продължи да се бори с живота, утешен и обичан.
P.S. Поезията е и отдел за борба с посредствеността. И ненавижда клишетата.
Какъв е животът на твоята поезия (как се ражда, как порасва, как съзрява, как умира)?
Както пада един слънчев лъч.
Или както зрял плод капе от дървото. Така се ражда – ненадейно, но под влияние на естествените закони. Изпълва ме и ме повиква към живот.
Пораства чрез непрестанно четене и съзерцание. Съзрява в хората, които среща. За разлика от нас, поезията няма свойството да умира. Само е заспивала за по-дълго.
Изкуството свързано ли е с политиката и проблемите на нашето време? Кои проблеми те гнетят?
Изкуството винаги е свързано с политиката. Дори когато изглежда далечно от нея. По-смислено и утешаващо би било политиката да се превърне в изкуство.
Изкуството често ни свързва с проблемите на нашето време, отговаря на въпросите за нашето цивилизационно оцеляване. И задачата му е една от най-трудните – да съхрани човешкото в нас.
Гнети ме войната. Във всеки аспект. Най-вече ме тревожи глобалното оцеляване, както в личен, така и в обществен план. Чудя се в тези времена какво ще се съхрани и какво ще се изгуби от нас? Но както казва Ева Липска: „…всичко, което е невъзможно, става за живот.“ („Скъпа госпожо Шуберт“, издателство за поезия „Да“).
Какво искаш да остане след думите?
Тишина като след детски смях (която за момент да опази щастието).
Къде отиват ненаписаните истории?
„Няма по-голяма агония от това да носиш ненаписана история в себе си“, казва Мая Анджелоу в “I Know Why the Caged Bird Sings”. Зависи от историята…
Понякога отиват навярно при други, чужди умове и чакат там да бъдат написани. Или изчезват безследно в тайници за истории. Но винаги тръп-нат в очакване.
*** Let your hands
Let your hands be quiet and white
cloudy and milky
to be touched
to be broken
to heal
Let your hands be rough and black
to hold memories and snow
to pick cherries
to grow old
Let your hands speak with the hands of another
to whisper gestures
to become a prayer
to embrace
Let your hands be at the end of spring
at the beginning of another life
in the place where they are now
Let your hands raise someone
and then keep them quiet for a long time
Let your hands be
forget what they’ve touched
who they’ve raised
how they’ve healed
Let your hands say
how they created secret things
and how they disappeared from the face of the earth
Let everything be
and let your hands be
then they will know you by your gestures.
Translated by Tom Phillips
*** God, you who are
God, you who are absence,
are all absences arranged,
are all losses already created,
I ask, let us stand up
when you come
to see that we’re not here.
Translated by Tom Phillips
*** disappearing species
disappearing species
disappearing more than lovers
more mortal than childhood
as fragile as our sorrows
and lost
we walk
we move almost bodily
in the presence of life
like a finger or habit
laughter or touch
we echo
down some inner street
and we are everything
that has gone
Translated by Tom Phillips
*** when you’re saving me
when you’re saving me
I stand a step away from you
I’m not seeking the miracle
it’s simply there
it’s silent a long time
and it listens
this world’s saying it’s for
the dead
the living don’t stay long here
Translated by Tom Phillips
*** if on sad days
if on sad days
you’re silent together a long time
only your hands will speak:
their palms catch hold,
clasp fingers,
seal the most personal pact with each other
and you know
you’re holding a heart and don’t speak
Translated by Tom Phillips
*** Shshsh
Shshsh
like a wind
Shshsh
like a tongue between teeth
Shshsh
reminds
focuses
stands open –
the empty play inside you
nobody names:
Translated by Tom Phillips
What is poetry?
Poetry is the fine thread. The pendulum of life. The weapon of language. It helps a person continue to fight life, comforted and loved.
RELATED AUTHORS
Toteva