Tihomira Panayotova
Tihomira Panayotova was born in 1986 in Plovdiv. She graduated in Sociology and Computational Linguistics in Tübingen and Berlin. Currently, she is professionally involved in project management at an international company, as well as developing her own venture related to holistic health care.
Full bio >
In September 2023, Tihomira ‘s debut poetry collection, ‘The Heart Returns Home’, was published and in 2024 it was nominated in the Debut category of Peroto’ Literary Club. She has published several texts in ‘Zero 32’ (‘Nula 32’) magazine, as well as in several anthologies.
THE AUTHOR’S VOICE
Поезията е:
изкуство на близостта – тя е вниманието към онова, което всекидневно е до нас и което лесно подминаваме. Тя е способността чрез езика да се озарява баналното, да се направи незабележимото чуто и усетено – и така и ние самите да се преживеем отново по нов начин.
Какъв е животът на твоята поезия (как се ражда, как порасва, как съзрява, как умира)?
Животът на моята поезия започва с един звук, една дума, с един образ – нещо, което проблясва и остава да звъни зад очите ми. Това е мигът на раждането – винаги случаен, винаги непредвидим. Има теми, общочовешки, които ме интересуват и които преживявам (както и всеки друг човек), но те сами по себе си не са достатъчни, за да родят стихотворение. На мен ми е нужен сблъсък на нещо отвън със сетивата ми, за да бъде заченато едно стихотворение. После то си пораства само, много често своенравно, следвайки собствената си воля. Моята поезия узрява, когато отнемам от нея (буквално). Колкото повече работи червеният химикал, толкова по-силни и по-мъдри неща казва тя, толкова по-изострена става, по-сгъстена. Не смятам, че поезията може да умре. По-скоро се ражда отново и отново, всеки път, когато някой друг човек я чете и открива в нея нещо за себе си.
Изкуството свързано ли е с политиката и проблемите на нашето време? Кои проблеми те гнетят?
Дори когато едно стихотворение говори за муха, за лъжица със сладко или за полепнали доматени семки по блузата, то изразява една позиция, един начин да гледаш на света, да го разбираш, да го интерпретираш – а всяка позиция е политическа, защото е обусловена от времето и мястото, в което живееш, от житейския ти опит и т.н. В този смисъл всяка поезия е политическа, без да трябва да е демонстративна. В свят, който бърза да даде обяснение и отговор на всичко и на първо място да осъди, стихотворението оставя място за забавяне, за мълчание, за въпроси. Може би именно това е неговият най-тих политически акт.
Какво искаш да остане след думите?
Може би след думите трябва да остане точно това, което е било между тях / между редовете.
Къде отиват ненаписаните истории?
Моите ненаписани истории не изчезват, те са като енергия, която непрекъснато се превръща в нещо друго. Те живеят в пространствата между моите мисли. Някои се връщат след време – преобразени, за да дадат началото, да подхранят други текстове. Други пък съществуват на заден план само, за да ме направят по-възприемчива.
Elevation
Ever since I fell
through your knees
I’ve been crawling up
the wooden stairs
and the worms burrow
in that direction
Behind me lingers
the sticky smell of the basement
the springs of the bed
still vibrate
the quince rots
in the greasy rakia glasses
I’m crawling up
your black hair a sunrise,
your spine a ladder
to my own gallows
Translated by Elitsa Chotrova
The Other Gods
Now
With the ceiling a sky
of evaporated tears
I slowly blacken with time
as I descend the stairs
I herd shadows before me
Now
with your face without my hands
I have no desire to speak
of the God
awaiting the insults he deserves
Now
I am silent and wait
for one of the other Gods to hear me
Translated by Elitsa Chotrova
Free fall
I am a loose tooth
in the mouth of Paradise
They have prepared for me the thread
the handle
the door
What a dull way to drag me out!
Translated by Elitsa Chotrova
Love for dust
At the start of winter,
we went mad for each other
At the end of summer,
we got used to our madness
the bloody poppies
of excitement
dried up,
turned gray crumbled to dust
At mid autumn
I will throw it in your eyes
you will cry I love you
Next year
we will sweep it
under the rug of our hearts
Translated by Elitsa Chotrova
Impulsive
In my mother’s voice it was
in the arc of her birth cry
it invaded me
kneeling on my shoulder
my elbows projected
onto the branches of the sea trees
See in this impulse how I resurrect
how steeply my height rises
how my soul crumbles
shakes off mud and pain
and brings me back
to my mother’s voice
Translated by Elitsa Chotrova
At Easter
I only go to church
at Easter
it smells of lilac
of smoked gold
of old wives’ tales
three times
I circle around a feeling
when behind the church
she tells me
and now we should kiss
Then
the bell in my chest on
and keeps resounding
After three days
the feeling resurrects
Translated by Elitsa Chotrova
Antichrist
When she arrived in town
people would say
they had seen the Red Rider
with a body smeared
from both ends with curses.
The moon rattled in her navel,
her breath swelled
all the curtains at once.
The squares undressed themselves
and shone at her feet
like a chain of bald heads.
Ever since, everyone has a known
the house where makes love
by the rising of the roof –
an inflamed lung
taking its last breath.
Translated by Elitsa Chotrova
What is poetry?
The art of closeness – it is attention to that which is with us every day and which we easily overlook. It is the ability, through language, to illuminate the banal, to make the unnoticed heard and felt – and thus to re-experience ourselves anew.
RELATED AUTHORS
Panayotova