Изкуството запечатва етапи и цикли от историята, които повтаряме и преживяваме в контекста на всяка следваща епоха. Създаването на културен продукт през вековете винаги се е крепяло на маргинализирани групи, на творци, отхвърлени от обществото, или е възникнало след повратни събития в световен аспект. Няма как някой да твърди, че е чел Маргарет Атууд, Джордж Оруел, Достоевски, Булгаков, Жан Жьоне, Рей Бредбъри, както и модерни автори като Сюзан Колинс и Джордж Р. Р. Мартин, и в същото време да бъде консервативен. Изкуството дава надежда и обединява хората. Всеки, който истински познава словото, винаги ще бъде против монархиите, против нацизма, против робовладелците, против империализма, против геноцида, против речта на омразата, против разделенията по пол, раса, сексуалност, език, държава или континент. През годините борбата за човечността променя своя лик, но целта остава една и съща – да бъдем единни като човечество.