Денис Нуф
Денис Нуф е роден през 1993 г. в гр. Разград. Завършва българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Негови произведения са поместени в различни литературни вестници, алманаси, е-списания. През 2017 г. е отличен в раздел „Поезия“ на XL Национален студентски литературен конкурс „Боян Пенев“, гр. Шумен.
Пълна биография >
Негови текстове са включени в „Протуберанси“ (2017) – сборник на литературно-дискусионен клуб „Емилиян Станев“. През 2019 г. с логото на изд. Scribens излиза дебютната му стихосбирка „Коридори“. През 2020 г. става лауреат в категория „Поезия“ за наградата на Община Велико Търново и Национално общество за литература и изкуство (НОЛИ) „Формула 6“. Стихотворенията на Денис Нуф са превеждани на немски, испански, френски. През 2022 г., отново с логото на изд. Scribens, излиза втората му поетична книга „Разсейване от нищото“.
ГЛАСЪТ НА АВТОРА
Поезията е:
Гладът за смисъл.
Какъв е животът на твоята поезия (как се ражда, как порасва, как съзрява, как умира)?
Дълго се ражда, съзрява бавно, а за смъртта не иска да мисли (все още).
Изкуството свързано ли е с политиката и проблемите на нашето време? Кои проблеми те гнетят?
Аз съм малък човек с малки мечти. Ако науча едно дете да чете и да изхвърля боклука си правилно, ще съм постигнал повече от всяко гръмко предизборно обещание.
Какво искаш да остане след думите?
Осъзнатата тишина на спокойствието.
Къде отиват ненаписаните истории?
В паметта на изреченото.
Носталгия
Колко скоро беше всичко
тогава в най-горещото лято
на нашите трийсет, когато
след всяка първа целувка
събирахме дъха си под
вечната сянка на смокините
и търсихме, търсихме,
последната мидичка, която
ще ни прибере в леглото
на спокойния залез.
Колко скоро беше всичко –
отвисоко гледахме вълните и
солта им беше сладка по бедрата ти.
Бяхме вечни и щастливи.
Всичко се събираше в шепи –
и пясък, и надежда, и вятър,
и онези последни цигари, които
новият изгрев обещаваше на хамака.
Колко скоро всичко беше.
И това ще мине
Сутрини на безплодна тъга,
когато бащата излиза
от дома и тръгва
заплата да си търси,
но на друг кораб се качва
и никой повече не го вижда.
Майките не смеят глава да вдигнат,
взират се сляпо в шева на деня и чакат
децата да се върнат за вечеря,
заедно да хапнат, да споделят глътката
на всяка нощ, в която бащата го няма.
И така си отива, дъх след дъх отминава,
съвсем бавно отлежава виното –
но бащите се връщат пияни у дома,
горди, че уловили тишината
за златната ѝ опашка.
Този град
този град мирише
на дюнери и антибиотици.
този град, в който
бакшишите блъскат опиянените
котки на здравия разум и
всички се смеят с цяло гърло.
този град, в който
клаксони и свирки заглушават
църковната скръб на камбаните,
а нечий смях надвиква всичко.
този град, в който
безнадеждността е седнала
по пейките да дъвче тютюна си и
да го храчи по мършавите врабци.
този град, в който
дори дърветата и тревите
са оклюмали, тъгата им е бреме
за всички.
в този град земята
е твърде близо, а небето,
а небето е толкова далеч.
и все пак няма въздух,
няма как да разпериш ръце.
*** но изведнъж
но изведнъж си свикнал
с препълнените кофи, с мършата,
вече не те плаши теснотата,
а срещу прашното лице
на скуката крещиш:
„в този град правят
най-вкусните дюнери“.
градът вече не мирише,
а аз се давя в смеха си.
ДОГОНВАНЕ НА ЗАЛЕЗА
на онзи хълм срещу Трапезица
когато слънцето изтичаше по
вековете на Царевец
ти ме попита колко е часът
и защо не знам кога
залезът възкръсва.
а аз се опитвах да преглътна
сухия хляб на езика ти който
снощи под моето сърце се
молеше на друго име.
бързо застудява
когато
слънцето умре.
ЗАЩО СЕЗОНИТЕ НЕ СЕ МЕНЯТ
обърквам се от цялото безсмислие,
което старателно прикривам от себе си.
завивам го в есенни листа и чакам
зимата на просветлението да дойде.
изживях ли това лято,
или както през пролетта
изкипяха дните през ръба на
непотребната тенджера,
в която татко пукаше пуканките,
в която мама завираше млякото?
мога да се натъпча с образи,
да придам някакъв смисъл
на всичкото нищо,
но безсмислието отново се прокрадва
и като родител ме потупва по рамото.
Поезията е:
Гладът за смисъл.
СВЪРЗАНИ АВТОРИ
Нуф