Kалта полепва по стъпалата ѝ,
докато пристъпва през тъмната гора
кожата ѝ бяла и мъхеста
като качулката на мухоморка
попива лунните лъчи
и ги изстисква обратно
по дърветата и по пътеката –
разпенени сапунени балончета
се разстилат по тревата
изкачват се по стъблата
целуват тичинките на цветята
подготвят планината за вана
– наблюдавам нейния ритуал смутено
дъхът ми се е загнездил някъде в гърлото
искам да отместя поглед,
но някаква магия ме е вцепенила –
сега очите ѝ надничат
изпод сенките на лицето
същите очи, надвесили се някога
над Ерос, сега насочени към мен – питат
– не знам защо съм тук, Психея,
както ти случайно си попаднала в платното,
така и аз се натъкнах на облика ти тук
какво си свила в своя юмрук, Психея?
кутията на Персефона ли държиш?
не я отваряй, ще ни приспиш
не мога да понеса да затворя очите си,
защото са те зърнали веднъж,
защото са усетили погледа ти
върху голото ми, вкаменено тяло
– така ли ме завари? –
попаднала случайно в рамката ти,
аз съм тук, за да ме гледаш,
за да ме отведеш до езерото
да се изкъпем заедно в студената вода –
косите ни ще плават като водорасли покрай нас
тръстиката ще гали глезените ни и ще забравиш
за Ерос и за Афродита, и за всичко друго на света
– нека бъдем просто тела, постелени върху тихата вода,
бели гъби, поникнали, за да попиват лунната светлина