Гергана Гълъбова
Гергана Гълъбова завършва английска литература с творческо писане в Голдсмитс, Лондонски университет и магистратура „Преводач-редактор“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Докторант по теория на литературата в Софийския университет. Главен редактор на културната медия „АртАкция“.
Пълна биография >
Нейни текстове и преводи са публикувани в „Литературен вестник“, портал „Култура“, вестник „Еволюция“, литературно списание „Ах, Мария“, сборниците „Опитай това“, „Любовта за напреднали“ и „От авторите и читателите ЗА КНИГИТЕ И ЧЕТЕНЕТО“. През 2021 г. печели Голямата награда на 43-тия Национален студентски литературен конкурс „Боян Пенев“, същата година е сред отличените участници в 38-мия Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“. Дебютният ѝ сборник с разкази „Вода за гледане“ излиза през 2022 г.
ГЛАСЪТ НА АВТОРА
Поезията е:
Котка, която гледа през прозореца.
Какъв е животът на твоята поезия (как се ражда, как порасва, как съзрява, как умира)?
Поезията ми е като глината. Започва от груб материал, който добивам от различни находища (картини, музика, чувства, случки). Този груб материал трябва да се изсуши, да се счука, да се пресее (да изпаднат клишетата, баналностите, тавтологиите). Започва спояването, заливам я с вода и я оставям да узрее, да отлежи, да придобие пластичност. Когато водата се изпари, вече имам чиста глина с която да меся, да оформя нещо красиво, което накрая да изпека на висока температура.
Изкуството свързано ли е с политиката и проблемите на нашето време? Кои проблеми те гнетят?
Изкуството винаги отразява времето, в което е създадено, въпреки че не е задължително всяко произведение да е с политически заряд. Неслучайно превеждаме едни и същи текстове отново и отново – изкуството, подобно езика, е пластично същество. Ангажирам се с много проблеми, но не се оставям да ме угнетяват. Противодействам им с емпатия и хумор – независимо дали адресирам войни, бюрокрация, дискриминация, насилие или каквито и да е други наболели проблеми на съвремието ни.
Какво искаш да остане след думите?
Емпатия.
Къде отиват ненаписаните истории?
Остават в чакалнята, докато не дойде техният ред. Няма ненаписани истории, те винаги намират начин да се реализират.
СКРЪБТА Е СЕМЕ
Скръбта е семе
което се засажда в стомаха
храни се с киселинни дъждове
пуска корени в краката
завива сърцето с листа
расте нагоре към ума
и ражда червиви череши
Скръбта е череша
която не може да се изкорени
само да се напръска с масло от нийм
да се подреже
да се отглежда
така че плодовете
да станат ядливи
ГРАДИНА
От пръстите покълват сини сливи
езикът, който ми подари,
пораства в сочна праскова
дланите се превръщат в дюли,
а стъпалата в патладжани
кожата и костите сглобявам на оранжерия
със зъбите правя разсад за домати
засаждам ги до ушите,
от които ще пораснат корнишони
ставите се превръщат в цвекло
носа прави сноп от картофи
всичко отглеждам с много любов
обикалям вечер градината
като сянка, дух или призрак
малко по малко превръщам
тази ненужна телесност
в храна за душата
ПСИХЕЯ
Kалта полепва по стъпалата ѝ,
докато пристъпва през тъмната гора
кожата ѝ бяла и мъхеста
като качулката на мухоморка
попива лунните лъчи
и ги изстисква обратно
по дърветата и по пътеката –
разпенени сапунени балончета
се разстилат по тревата
изкачват се по стъблата
целуват тичинките на цветята
подготвят планината за вана
– наблюдавам нейния ритуал смутено
дъхът ми се е загнездил някъде в гърлото
искам да отместя поглед,
но някаква магия ме е вцепенила –
сега очите ѝ надничат
изпод сенките на лицето
същите очи, надвесили се някога
над Ерос, сега насочени към мен – питат
– не знам защо съм тук, Психея,
както ти случайно си попаднала в платното,
така и аз се натъкнах на облика ти тук
какво си свила в своя юмрук, Психея?
кутията на Персефона ли държиш?
не я отваряй, ще ни приспиш
не мога да понеса да затворя очите си,
защото са те зърнали веднъж,
защото са усетили погледа ти
върху голото ми, вкаменено тяло
– така ли ме завари? –
попаднала случайно в рамката ти,
аз съм тук, за да ме гледаш,
за да ме отведеш до езерото
да се изкъпем заедно в студената вода –
косите ни ще плават като водорасли покрай нас
тръстиката ще гали глезените ни и ще забравиш
за Ерос и за Афродита, и за всичко друго на света
– нека бъдем просто тела, постелени върху тихата вода,
бели гъби, поникнали, за да попиват лунната светлина
АКО КОСТЕНУРКИТЕ ИМАХА БОГ
орех с крака,
пише молитва в пясъка,
подписва я
„твой син“
емигрант с черупка
влачи къщата си към дома,
за да усети
мократа прегръдка
на баща си.
ИЗРЕЗКИ, 1998
„Спокойна, дори скучна“
(без мисъл)
„зимата премина тихо“
(докато ритам)
„между бурната събитийност на“
(преди да се родя)
„и предстоящата монументалност на“
(честит първи рожден ден)
„Люксембург – Израел 0:3“
(родих се)
„Началото на края на българския футбол“
(аз съм на 96 дни)
„Мис България… пред нервен срив“
(аз проплаквам с нея)
„Четири… смъртни присъди“
(преди да проговоря)
„Чии очаквания ще се оправдаят,
ще покаже следващата година,
засега сме в периода на междувремието“
(преди да се родя и след това)
ЖАЖДА
Закова ме за леглото
с голям чук и малки пирони
да изкупя греховете си
сега не искам да се храня
спирам да пия
не искам да бъда
разпната на спалнята чакам
слънцето да изгори кожата ми
да разкъса орелът черния ми дроб
крайниците да избягат от тялото ми
как не разбрах още тогава
когато бутахме матрака
по стръмните стълби
че той ще се превърне в кръст
чакам да се примиря с края
болката да изчезне
да кажа с последен дъх
„Жадна съм“
преди да възкръсна
ТЯЛОТО БЕЗ ОРГАНИ
В последната зала на галерията
са позиционирали интерактивен проект
в центъра на черната стая
белязана от грамаден червен прожектор
са изложили скалата, за която е сковано
Тялото без органи на Прометей
всяка вечер орелът го детериториализира
разкълвава с острата си човка
всяка тъкан на вътрешността му
докато между ребрата остане
единствено потенциал
така открива изложбата на сутринта
органите наредени по тъмната стена
под призивът възможности без край
и посетителите сглобяват тялото
с желанията си
и сърцето се оказва в стомаха
и между дробовете застава бъбрек
и далакът е сложен наопаки
и полът се заличава някъде из тъкани
и червата се плъзват навсякъде като корени
и ето че накрая на деня
по подобие на фонтана Ди Треви
Прометей е ретериториализиран
с тъканта на нова ризома
която орелът да разкълве
Поезията е:
Котка, която гледа през прозореца.
СВЪРЗАНИ АВТОРИ
Гълъбова




