Ева Гочева
Ева Гочева e родена в Бургас през 1988 г. Завършва руска филология в СУ „Климент Охридски“, след което следва магистратура, специалност „Преса и медии“. Член е на Асоциацията на младите български писатели. Eва е лауреат в раздел поезия на Националния литературен конкурс за дебютна литература „Южна пролет“, 2022 г. с книгата си „Съвсем друга история“.
Пълна биография >
„Вечночервено“ е втората ѝ книга, която излиза в края на 2023 г. И двете ѝ книги са с номинация за литературни награди „Перото“ в категория „Поезия“. Ева е носител на национални награди, ментор по поетично писане и редактор. Нейни текстове са част от антологии, печатни и онлайн издания и са превеждани на испански език.
ГЛАСЪТ НА АВТОРА
Поезията е:
котка.
Какъв е животът на твоята поезия (как се ражда, как порасва, как съзрява, как умира)?
Моята поезия не се влияе от линейното време. Тя просто е тук и сега.
Изкуството свързано ли е с политиката и проблемите на нашето време? Кои проблеми те гнетят?
Изкуството е във всеки аспект на живеенето. Там, където има проблеми, има най-много изкуство. Там, където са най-сериозните проблеми, се раждат най-големите поети. Мен ме гнети това, което предизвиква физическа и емоционална болка, не самата болка.
Какво искаш да остане след думите?
Чувството.
Къде отиват ненаписаните истории?
В съзнанието на следващия, който може да ги напише добре.
*** глезените ѝ
глезените ѝ като планини
стои зад прозореца и наблюдава:
бомбите
оръжията
зеещите сгради и тела на хора и животни
чиниите и чашите потракват от тътените
на котлона не къкри нищо
сама е и се е смалила сякаш още повече
тази жена не е моята баба
макар да си представям именно нея
докато пиша това
но такава е войната – хората в центъра ѝ
заприличват на твоите близки
така светът се сродява
малко преди да се разпадне
*** жена на улицата
жена на улицата говори по телефона:
това идва някъде отгоре
да знаеш
представям си как бог се е намесил
в живота на някого
след малко жената добавя:
говорú със съседите
наводнили са те казвам ти
усмихвам се
щом все още се сещам за бог
и бог ще се сети за мен
. . .
продължавай да ближеш очите ни
махът на твоята опашка
е ветрилото на света
ти си помиярът на сърцето
веднъж да те погалим
ще се завръщаш винаги
болко
*** продължавай да ближеш очите ни
продължавай да ближеш очите ни
махът на твоята опашка
е ветрилото на света
ти си помиярът на сърцето
веднъж да те погалим
ще се завръщаш винаги
болко
*** хайде да останем
хайде да останем
в слънчевия сплит на късния следобед
в който ти все още се излежаваш до мен
а раменете и гръбнакът ти
са кръстът на всичките религии
тогава ще знам:
срещнала съм те за да повярвам
в силните ти кости
в зеленикавите пътища на вените
срещнала съм те защото
най-доброто на което съм способна
е да повярвам в тях
хайде да останем
ще чакаме позеленяването на света
ще сме риби в затопляща се от слънцето река
хайде да останем
животът е приятно място
но това не е достатъчно
трябва да повярвам в нещо
*** с часове наблюдавам
с часове наблюдавам
олющените последни етажи
на блока отсреща
като петнисти мъртви коне
с гриви от антени и кабели
някогашните прозорци
са очите им без ябълки –
пещери в които има стълбища и тавани
може би е имало хора и вещи
конете са били живи
и самоубийци са се хвърляли от тях
но сега и това не се случва
този блок е мъртъв дори за смъртта
целият квартал е мъртъв
и градът не е убежище
тролеите
метрото
небостъргачите на изхода на София
всичко стърже
стърже
стърже
износва се или се разпада
под това капещо небе –
похлупак над главите ни –
за да гнием и да не мирише толкова
все пак космосът не заслужава това
тези неща са верни в дните
в които те няма
*** връщаш се от работа
връщаш се от работа
и отново го заварваш да спи на дивана
прегърнал празна бутилка водка
въздухът в носа му скимти
като бездомно куче
всички ъгли на всички стаи
бодат навън
но не и тези
не и тук
излез
*** когато си тръгваме
когато си тръгваме от някого казваме:
не знаеш
не можеш
не искаш
не правиш
не помниш
вместо да напуснем
както вятърът напуска мелницата
и да е съвсем достатъчно
след нас да остане само нещото
с което другият да се нахрани
*** най-лошият съвет
най-лошият съвет
който съм получавала
след като си тръгнах от теб:
уважаеми пътници
след напускане на влака
не забравяйте багажа си
Поезията е:
котка.
СВЪРЗАНИ АВТОРИ
Гочева