Мария Куманова
Мария Куманова е родена през 1989 г. в София. Тя е бакалавър по визуални изкуства и реклама и магистър по творческо писане от Нов български университет. През 2017 г. печели конкурс за ръкопис на дебютна книга на издателства „Арс“ и Scribens, резултат от който е първата ѝ книга с поезия „inclavo“ (2018).
Пълна биография >
Част от творческия колектив зад биографичните музикални книги „аз | Остава“ (2019) и „Приказката P.I.F.“ (2021). През 2023 г. излиза втората є поетична книга „Тилда“, удостоена с отличието „Първи подгласник на лауреата“ от колегията на Национална литературна награда „Биньо Иванов“ за принос в българския поетически синтаксис в изданието на наградата за 2023 г. Носител на награда от Националния конкурс за поезия „Добромир Тонев“ за 2024 г. Третата є книга с поезия „Кръв и мляко“ излиза през 2025 г. Нейни текстове са превеждани на английски и черногорски език.
ГЛАСЪТ НА АВТОРА
Поезията е:
Едно от последните убежища. Пространство за трансформация.
Какъв е животът на твоята поезия (как се ражда, как порасва, как съзрява, как умира)?
Ражда се на игра и смело. Известно време се преструваме, че имаме общо, а после излиза извън мен и живее собствен живот.
Изкуството свързано ли е с политиката и проблемите на нашето време? Кои проблеми те гнетят?
Свързано е, ако не искаме да сме щрауси в пясъка. Тревожат ме местните окопавания и войните по света.
Какво искаш да остане след думите?
Каквото е било и преди тях и нищо повече.
Къде отиват ненаписаните истории?
Там, където отиват и написаните – далеч надолу по течението.
*** от великите човешки комедии
от великите човешки комедии
искам само тази с прорезите в залезите
с многото възможности за катастрофа
с оранжевото което не контролирахме сами
въпреки че ни беше дадено ръководство
опитах да се придържам към него
да отбележа обектите от които да вземем печати
един залез един самолет една комета
няколко различни вида птици
един брас инструмент
нещо карирано
нещо кожено
и първото червено вино за сезона
попълвахме тази карта но печатите се губеха
сякаш със симпатично мастило
събрали един печат изчезваха два други
осъзнали това
много добре осъзнали това
останахме да гоним птици и залези
птици и прорези
първи вкусове и комети
напомнящи самолети
птици напомнящи самолети
ALWAYS AIRWAVES
гледал ли си как водата става на въздух
и как въздухът става вода
изследвал ли си междините
трептенията нито тук нито там
задържал ли си момента
разширявал ли си мига като зеница
разсъждавал ли си върху парата вълните крилата
летял ли си насън или е било по-скоро падане
вярвал ли си на въздуха
подарявал ли си му смелостта си
оставял ли си му себе си
какво си му оставял
безплътие или повече
той ли е по-красив или водата
въздушните вълни или водните
кои си му оставял
аз ти казах ще оставя на вятъра
казах ли ти всъщност
или оставих на вятъра
*** а ти какво ще ми дадеш
а ти какво ще ми дадеш
попита тя когато си изрекох
най-съкровените желания
и замълча в очакване да продължа
всички ми казваха че трябва само
да кажеш на вселената желания
оттам нататък тя
оттам нататък тя ги изпълнява
по свой си начин малко със
забавяне понякога не си си го
представял но тя се грижи
тя поема грижа за това
затова ме изненада
дръзкият ѝ поглед когато ми съобщи
че всъщност чакала неща в замяна
(защо седя на маса с нея
няма да се отклонявам)
седяхме си и вдишвахме
някакви меки морски пари
въздъхнах
ако трябва ще родя дете
ако трябва ще проям калмари
*** това което исках да ти кажа
това което исках да ти кажа
всъщност трябваше да кажа на света
да възхвалявам чисто жълтото дърво пред входа
и как съм благодарна за кадифето
за ървин уелш за млякото в кафето
за всеки дъх и всяка точка на
напасване за тялото пренасящо ме
без да бърза по нежните шикани на смъртта
за залези и изгреви и много шарени листа
си мислех да ти казвам за прозрения
и как сме нови всеки следващ ден
и всяка стъпка по земята е „обичам те“
как спорихме с вселената и питах
има или не свободна воля
знаят ли се ходовете предварително
тя каза – чакай. има
но има и от по-преди раздадено
и питах: правя ли аз най-доброто
с тия карти дето ми се паднаха?
успокои ме: правиш. хайде по-спокойно
и така нататък продължихме
нашата светкавична дискусия
и вече мислех как ти го представям
но сепнах се и спрях навреме
каквото първо исках да ти кажа
трябвало да кажа на света
*** ако теглиш чертата
ако теглиш чертата всичко е
много повече градеж от рана
много повече пълнеж
двата-три мига в капана изобщо не оправдаха
трагедиите които карахме да пеят
и изстисквахме до край
само два-три часа паника в
нищото и без контрол над дишането
но това са лесни принципи дори
задачи всички знаем как да помогнем
как да извадим започвайки от себе си
за всеки случай ще припомня
колко копчета има ризата на човека отсреща?
колко пръста имаш?
сигурен ли си?
можеш ли да ги преброиш?
а наобратно?
а можеш ли три пъти по десет и
после наобратно?
и тук някъде умът си казва добре
припомням си да дишам отново имам
усет и названия и себе си
извинявай че така си поиграх
ти казваш извинявай също
този път те овладях
този път
НЕЩАТА КОИТО ИСКАХ ДА ТИ НАПИША
нещата които исках да ти напиша са тук
които исках да ти надпиша са цели
които исках да ти подпиша са искрени
и ясното свършва дотук
те са цели успокоявам се
тук и ги помня къде
подминавам въпроса си те са на сигурно
важното е че са много и нежни
да ги хвана тогава да ги хвана напук
да ги издърпам да станат бесни
ако успея сами ли ще се родят
ще си станат ли майки на себе си
да припомня: нещата са живи без звук
но кой точно е сигурен
ако падаха някъде кой ли ги чу
ако падаха никъде
и исках да ти напиша но се разпадаха
на букви на вятър на нищо
ако имаше пръв не се бяхме разбрали
преди и оставахме никакви
тук са си тук нещата които исках да пиша
на сигурно
поех дълбоко въздух не издишах
казах им: стойте мирно
*** още един ден ми е даден
още един ден ми е даден
да разлиствам пред себе си лотоси
луна да ми мъти контурите
да си взимам от себе си заеми
още един ден подарък
да гоня слънца и безвремия
да плета от мъгла мрежи и проходи
да порязвам не с нож а с хартия
за още един ден благодарност
за примки и търсене
новите пътища
сплавта и опалите
за още един ден моля
за лъчи или ярости
бриз или повеи
злак или плахости
*** ако знаех че така остават белези
ако знаех че така остават белези
щях може би по-нежно да те галя
а щяха да са мои и дом и преводи
един до друг редени на ръката
щях да възпявам куп щастливи грешки
на измислени езици – дом в гората
по-нежно щях да търся майката и бяла
да е гълъбицата. и светлината
и тиха пролет да е на ръба
да го докосва даже само
с колекция от ангелски пера
да няма на какво да се порежеш
когато ме прегърнеш най-накрая
да знаеш – не владееш прилива
но можеш да държиш греблата
да помниш – не владееш вятъра
единствено платната
Поезията е:
Едно от последните убежища. Пространство за трансформация.
СВЪРЗАНИ АВТОРИ
Куманова