Изкуството е дишаща материя, всичко прониква в него – политиката и времето също, разбира се. Те се промъкват незабелязано дори и при автори, които заявяват, че се вълнуват само от личното или пък от някакво абстрактно универсално. От друга страна, в преднамерено политическите стихотворения например рядко вирее духът на поезията, те често звучат по-скоро като публицистика. Затова, като човек, който активно се интересува от политика, ме вълнува повече изкуството, което улавя духа на времето, но без да си го поставя за цел, това е майсторството според мен. В талантливото изкуство, и без да се споменават изрично, присъстват имплицитно например тревожността, кризата на паметта, подмяната – все неща, характерни за нашето време, които едва ли гнетят само мен. Ужасяват ме също раздялата с доскорошната ни заблуда, че вече няма да има войни, прииждащият фашизъм и неспособността ни да се противопоставим ефективно, макар че знаем какво предстои.